Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2017 23:56 - Насила хубост...
Автор: yoan2015 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 448 Коментари: 5 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ....не става, ако не се лъжа има такава поговорка. Предполагам, че е вярна, както повечето наши народни такива....
- Преди доста години, една вечер, прибирайки се от работа, в "черна темнина", близо до дома ми, намерих едно дакелче, явно, че го беше ударила кола, защото кучето беше "дроб", приличаше на парцал, долната част където е корема висеше като торба, явно стопаните му го бяха отписали и изоставили, има и такива хора, но аз нали съм "щур по цЯлата глАва", взех, че го прибрах. Вече спомените са ми много избледнели, сещам се, че го сложих на дивана и така стоя един или два дена, сутрин излизам, вечер се връщам, той лежи ли, лежи и вече на втората вечер ако не се лъжа, започна да пие вода и да похапва по - малко, обаче понеже беше обездвижен, човек лесно може да се досети какво се случи, на третия или четвъртия ден нашият герой се "осра" с извинение, геройски, слушал съм, че дакелите са много умни кучета, това не беше изключение, въпреки, че беше обездвижено, кучето се беше свлякло на пода, за да не изцапа дивана. Кръстих го Вялко, на Велко Вълканов, Вялко ми звучеше добре и като позакрепна го преместих в бащината ми къща където има двор и е много по - добре за едно животно, а пък майка ми явно недочуваше и ме"хокаше"  защо съм го наричал Недялко, че не било име за куче..... И така с течение на времето Вялко се оправи напълно и един ден му намерихме стопанин. Една млада дама от Благоевград го осинови, понякога се сещам за Вялко и си мисля, че сгрешихме и не трябваше да го даваме, имах и други кучета /3/, така че за него "нямаше място". Просто го спасих и се надявам да е изживял остатъка от живота си добре и искам да вярвам, че е така.
Ако това четиво не е излезнало добре се дължи на творческото ми амплоа, просто го нямам, ако има грешки "виновен" е телефона, до нови срещи, че утре ще трябва да се става в "черна темнина" и пак ще пишем за кучета.


Тагове:   imposible,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Да имаш сърце и душа, е безценна благодат, Йоане!
17.11.2017 06:29
А този истински и трогателен разказ доказва, че ги имаш в изобилие...
Чест и почитания!
цитирай
2. yoan2015 - Благодаря ти Огняне, този разказ ...
17.11.2017 16:09
Благодаря ти Огняне, този разказ беше предизвикан, иначе всичко е истина и съм сигурен, че има много хора, които биха направили същото. Още веднъж, благодаря!
цитирай
3. nkf - Спасил си му живота, ни повече, ни ...
18.11.2017 15:30
Спасил си му живота, ни повече, ни по-малко. Това е много благородна постъпка, Йоане, и каквото и да се каже за нея, все ще е малко. Дано Вялко си е поминувал добре в Горна Джумая.
цитирай
4. yoan2015 - Дано, и аз така казвам, рядко се с...
18.11.2017 15:57
Дано, и аз така казвам, рядко се сещам за този четирикрак приятел с изопачено име, сега вече "влезе" в историята, благодарение на Господин Пиер, който не знам защо ме беше "задрънкал" да пиша за куче, инат човек е Господин Пиер, а на мен половината ми живот е свързан с кучета, в казармата ми викаха "кучето" заради служебното куче което водех, Ерко се казваше, страхотен екземпляр, чист немец, след "увото" не ми го дадоха, пробвах, за крадене и дума да не става, така че си купих друга порода, пак немска и с него изкарахме 10 години, обаче беше 40 килиограмов и много опасен за здравето на Вялко, това е една от причините да не остане и след 40 килограмовия вече няма кучета, ако си чел " Майкъл братът на Джери" ще ме разбереш. Голямо благодарско за уважението.
цитирай
5. nkf - Няма за какво, заслужаваш уваже...
19.11.2017 14:12
Няма за какво, заслужаваш уважение. Всеки живот е неизмеримо ценен и това да бъде спасен е показателно за едно наистина голямо благородство. Аз също съм голям любител на животните, но за разлика от теб, котките някак си повече ми харесват. Кучетата са веднага след тях. :) Като се върна в годините на войнската служба, макар че бях кашик и давах наряди през ден, си спомням ясно, че нямахме с нас караулни кучета. Но аз не съм бил граничар. Кучето е чудесен приятел, но аз не съм за куче, понеже не съм в състояние да го извеждам рано-рано сутрин или пък да бързам привечер за същото. Само като си представя как трябва в някое ледено, мразовито утро да стана в 6-7 сутринта, та да изведа куче... Или лятно време да бързам в 5-6 надвечер ... Не, котката си е друго нещо. Пък и котаракът винаги има един по-философски поглед върху живота. :) В този смисъл неговата неангажираща индивидуалност ми допадат доста повече. Иначе споделям усета ти за порода като немската овчарка. Ако някога стане така, че трябва да си взема куче поради някаква причина, бих избрал именно немска овчарка или хъски. Това е другата порода, която ми допада много.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yoan2015
Категория: История
Прочетен: 118511
Постинги: 100
Коментари: 547
Гласове: 2725
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930